Кабул падна. Падна много по-рано, отколкото очакваха повечето специалисти по Афганистан в света и много, много по-рано, отколкото очакваха доскоро властващите в страната - бойците на американската армия и тяхната временна администрация. 

Кабул падна 10 дни след започването на най-тежката, сериозна и ефективна офанзива, която талибаните са предприемали в последните 20 години (преди това те действаха сезонно и се знаеше кога започват атаките предварително). Разбира се, точно тази ефективност се дължи най-вече на изтеглянето на контингентите на САЩ и съюзниците и очеизбодната невъзможност на централното правителство да покаже някаква боеспособност в сраженията. Един по един големите градове по пътя към Кабул бяха обявени за контролирани от радикалната сунитска фракция. 

Днес целият свят се пита - кой сбърка? САЩ и съюзниците? Правителството и неговите съветници или просто бойците на офанзивата са прекалено силни? Кой ги подкрепя и кой ги финансира? Отново ли ще наложат бруталния си контрол? 

Не знаем. Предстои да видим. Можем обаче да предполагаме, благодарение на историческото ни знание за талибаните и техните действия до момента. Нека видим. 

И така - кои са талибаните и за какво се борят? 

Студенти. Иронично - на фона на практическата омраза на фракцията към науката, талибаните взимат своето име от пущунското "талиб", което буквално значи студенти. Повечето хора - погрешно - смятат, че организацията води своето начало от времето на съветската окупация на Афганистан. Всъщност тогава съпротивителното движение е това на муджахидините, които не могат да бъдат приравнявани към талибаните. Движението на настоящите владатели на Афганистан тръгва в началото на 90-те години и неговото начало поставя Молла Омар - теолог, боец и командир от времето на муджахидините. През 1994 г. той започва да организира около себе си свои студенти, обучавайки ги в радикалния салафитски джихадизъм, представящ света двуизмерен и изкривен. 

За следващите две години той успява да създаде армия, която през 1996 г. превзема почти цялата страна и в продължение на 5 години управлява и контролира по брутален начин Афганистан. За издигането на талибаните и за тяхната успешна офанзива - и тогава и сега - обаче има исторически обусловки и постановки, които могат да помогнат в разбирането на ситуацията. 

В продължение на близо 300 години Афганистан е управляван от пущуни – най-голямата етническа група, населяваща югоизточната част на страната. Когато през 1979 г. СССР нахлува от север, е сложен край на този ред. В планините на Хиндукуш се заражда съпротивителното движение на муджахидините, финансирано от Пакистан и САЩ.  В следващите почти 20 години тези мюсюлмански въоръжени формирования водят партизанска война – първо със Съветските окупатори, после с доминираното от таджики централно правителство.

Важно е да се има предвид, че ключовата дума тук е "пущуни". Когато те губят властта след толкова години, срещу тях започват унижения и гонения, които не им позволяват да загърбят някогашната си доминантна позиция. Именно пущуните са в основата и на днешното талибанско движение и именно заради това се различават от другите радикални групировки, които познаваме.

Най-важното е, че талибаните може да са салафитска организация от уахабитски тип, но в ядрото си те са пущунски националисти, които искат да наложат шариата в Афганистан, но не и да изнасят навън. В този смисъл - те не търсят световен халифат, а местно управление. 

Пущу населението играе ключова роля, защото, когато говорим за Афганистан, можем да говорим за държава, но не и за нация. Страната е може би една от най-фрагментираните по отношение на етиническия си състав, приютявайки над 15 различни големи племена, говорещи над 20 различни езика и наречия. Афганска нация на практика не съществува и това позволява лесното разделяне на двуизмерния свят за талибаните - "хазарите и таджики са срещу нас, пущуните са с нас". 

Към това трябва да прибавим абсолютната несъстоятелност на термина "централно правителство", който всички ние имаме навика да употребяваме. Той е просто една условност и в никакъв случай няма конотацията на използвнето му в европейските, западни страни, че дори, ако щете, в целия свят. И до днес силните хора в Афганистан са т.нар. племенни вождове, които управляват човешки съдби на местните според собствените си разбирания за света около тях. 

Това е една от известните особености на Афганистан – въпреки наличието на централно правителство, малките общности се ръководят  по традиционна родово-племенна система.  Едно семейство се управлява от старейшина, няколко семейства правят род; няколко рода правят клан; няколко клана правят племе. Племената имат вътрешен кодекс, който очертава границите на позволеното и забраненото в обществото. Този фактор се превръща в невидим естествен отпор на опитите за промяна. 

Как управляваха талибаните преди?  

Под ръководството на Молла Омар талибаните успяват да поемат властта през 1996 г. Наричат страната "Ислямско емирство Афганистан" и управляват до 2001 г., когато след атентатите на 11 септември, американската армия предприема мащабна инвазия, която на практика слага край на властването им. Причината бе, че движението даде дом и сигурен свят на лидера на Ал Кайда Осама Бин Ладен, който бе и мозъкът зад трагедията преди почти точно 20 години. 

За цялото време на управлението си, Ислямското емирство бе признато за част от световния геополотически пейзаж само от три страни - Пакистан, Саудистска Арабия и Обединените арабски емирства. След падането си, талибаните се прегрупират и се превръщат в бунтовническо движение за борба с временната американска администрация и ръководените от НАТО Международни сили за подпомагане на сигурността. 

Защо обаче международната общност осъди талибаните и продължава да го прави? 

Ами... заради това: 

- изключително строгото прилагане на изкривена форма на тълкуване на ислямското шариатско право

- заради извършените кланета срещу цивилни, които не споделят техните виждания за света, исляма и живота

- заради забраната на медии, изобразително изкуство, музика, фотографии и филми

- заради забраната жените да посещават училище, да вървят сами по улицата и да показват каквито и да било части от тялото си, задължени да носят традиционната ислямско-афганска тъмно синя бурка, покриваща цялото тяло. 

- заради факта, че ако нарушат някое от горните правила, жените бяха публично бити и екзекутирани. Изнасилвани. Обезглавявани. Изгаряни. 

- заради публичното одобрение на убийства чрез ликвидиране с бой с камъни, рязане на ръце за дребни криминални престъпления и на други крайници за съответващите, според тях, прегрешения. Тук трябва да се включат и фактически случаи на "одиране на живи хора", описани в доклад на ООН. 

- заради публичното одобрение на т.нар. убийства на честта и дори тяхното адмириране в общността. 

- заради бруталното унищожение на множество културни паметници, включително известните 1500-годишни статуи на Буда в Бамиян. Причината - спиране на идеопоклонничеството. 

- заради отказа им да позволят доставки на храна за 160 000 хиляди (консервативно погледнато) гладуващи цивилни и решението им да следват политиката на "изгорената плодородна земя".

- заради стотиците хиляди разрушени градове и села, които отказват да следват техния дневен ред. 

Това са само част от зверствата на талибаните. Особено внимание обаче, заслужава отношението им към жените, което, макар и по-горе описано накратко, е меко казано ужасяващо. Само един пример - млада жена на има Сохейла, бе видяна от нравствената полиция да се разхожда с мъж, който не е член на нейното семейство. Моментално бе обвинена в изневяра и бе осъдена на публучно бичуване на градския стадион в Гази. Със 100 удара с камшик.

Разбира се, тук трябва да прибавим и тежките удари по населението, което не изповядва ислям - най-вече сикхи и християни. В никакъв случай обаче мюсюлманите не са защитени, особено тези, които изповядват шиизма. Много от жертвите обаче са и суните. 

Талибаните днес

Днес Молла Омар е отдавна мъртъв, но неговите наследници не са дали никакви подсказки, че идеите му са си заминали с него. Макар талибаните в последните години да казват, че са променени и че няма да налагат същата терористична опресия над населението на Афганистан, те не са се отказали от идеите на своя специфичен (наречен деобанди) салафизъм. 

Когато бившият вече американски президент Доналд Тръмп започна преговорите за оттеглянето на армията си от Афганистан, той поиска няколко обратни обещания. Едно от тях бе, че няма да се налага онзи вариант на шариата, другото - че Афганистан няма отново да се превърне в плацдарм за всяко терористично звено, мразещо Запада. 

И макар талибаните да приеха на хартия тези условия, фактите показват, че в завладените вече територии терорът е вече започнал. Фактите показват и че някои от лидерите на талибаните са фактически лидери на Ал Кайда на местно ниво. 

В следващите дни предстои да разберем дали ще има преходно правителство или групировката няма да се съобрази и с това си обещание и ще наложи едноличната си власт. 

Какво ще стане - ще видим. Поредната инвазия на чуждестранни сили в т.нар. "Гробница на империи" обаче изглежда неизбежна. 

А че Афганистан е "Гробница за империи" вече изглежда сигурно. Можем да попитаме не само САЩ, но и Русия, и Великобритания, и кой ли още не.